Фредерик Шопен

Фредерик Франсоа Шопен е полски композитор от периода на романтизма и виртуозен пианист, най-известният представител на полското музикално изкуство и един от най-великите творци в историята на музиката. Подобно на Моцарт, той е дете-чудо и свири на пиано и композира от ранно детство. Неговото творчество представя романтизма в най-чистата му форма. Характерни за него са техническото съвършенство, изчистеният стил, мелодичното богатство и фантазия и естетичната хармония на звука. Написва многобройни произведения за пиано, опоетизира и драматизира танците мазурка, полонеза, валс и превръща скерцото в самостоятелно произведение. През почти целия си живот страда от крехко здраве и умира от туберкулоза ненавършил 40 години. Макар че изнася общо само около 30 публични концерта, Фредерик Шопен е смятан за един от най-гениалните пианисти в историята на човечеството. Нито преди него, нито след него, не се е раждал подобен гений в Полша. Също така като никой друг преди него той познава и използва изразните възможности на пианото. Нововъведенията му в извличането на багри, пръстовката, използването на педалите и общия подход към инструмента са крайъгълен камък в историята на музикалното изкуство. В изпълнението му си дават среща виртуозният блясък със силата и дълбочината на емоционалното въздействие. Макар че неговият изключителен композиторски талант му дава възможност да пише симфонии, неговият затворен и деликатен характер го кара да се задоволи с камерния жанр. Творчеството на Шопен е почти изцяло ограничено в областта на клавирната музика (с изключение на няколко ранни камерни творби и 19 песни). То обхваща 2 концерта, 4 сонати, 4 балади, 2 фантазии, 16 полонеза, 58 мазурки, 20 валса, 22 ноктюрни, 27 концертни етюда, 27 прелюдии, 4 емпромптюта, 5 скерцаи др. Музиката на Шопен е дълбоко свързана с полското музикално творчество, проникната е от гореща любов към родината и нейното трагично минало. В своите произведения той използва народния фолклор, но е и изключително самобитен автор. Водещо начало в произведенията му има мелодията – макар и романтично развълнувана, тя е класически чиста и никога не е сантиментално сладникава. Същевременно творбите му се отличават със смели хармонични решения. Шопен е ненадминат поет на пианото. В произведенията му се съчетават искрена емоционалност с необикновено широка гама и обхват от чувства, релефност и правдивост. В привидно тесния кръг на творчеството си той достига изключителна дълбочина на чувствата и мисълта. Музиката на Шопен е замислена и написана за пианото. Според думите на Андрей Стоянов, „неговата музика като че ли е изникнала от клавишите.“ Много често в творбите си Шопен достига върховете на трагизма, като например в погребалния марш в соната опус 35. От друга страна той е невероятен лирик, което проличава например в ададжото на втория му концерт за пиано. Към неговите най-големи постижения могат да се отнесат етюдите, които разкриват удивителния му поетичен свят - от младежки пориви до трагичен драматизъм. Най-интимният, почти автобиографичен жанр в неговото творчество е валсът, който може да се разглежда като негов лиричен дневник по думите на Изабела Хитрик. Много от неговите съвременници, които познават музиката му, се прекланят пред неговия талант: композиторите Ференц Лист,Роберт Шуман, Феликс Менделсон, Хектор Берлиоз, поетите Хайнрих Хайне и Адам Мицкевич, художникът Йожен Дьолакроа и много други.