Франц Петер Шуберт

Франц Петер Шуберт е австрийски композитор, един от най-видните представители на виенската класическа музикална школа и един от основоположниците на романтизма в музиката. Шуберт е роден като тринадесето от шестнадесет деца на 31 януари 1797 г. в Лихтентал (близо до Виена). Музиката му е тясно свързана с австрийското народно изкуство, в нея се чувства и влиянието на фолклора на славянските народи, унгарците и циганите, живеещи в Австрийската империя. Независимо от новаторството той запазва връзките си с традициите на Виенската класическа школа. Шуберт е автор на:


• над 600 солови песни по стихове на Гьоте, Фридрих Шилер, Хайнрих Хайне и др.,
• 9 симфонии (най-известна от които е осмата - „Недовършена“),
• около 20 опери,
• 17 увертюри,
• 15 струнни квартета,
• камерни ансамбли (клавирен квинтет „Пъстървата“),
• клавирни творби - сонати, валсове, фантазии, емпромптюта, музикални моменти, дивертименти, фуги, ронда, скерца, вариации, като и произведения с танцов е маршов характер - намски лендлери, екосези, галопи, менуети, полонези и др.
За разлика от други композитори – Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетховен, Ференц Лист, Фредерик Шопен, Шуберт не е бил виртуоз и не е успявал да представя лично огромния си брой произведения. Макар че има прекрасен глас, той не пее. На пиано свири нежно и мелодично, но не концертира и не е познат на широката публика. Ето защо много от неговите големи инструментални произведения са изпълнени за първи път десетилетия след смъртта му – примерно „Голямата“ симфония в до мажор за пръв път е изпълнена под диригентството на Феликс Менделсон Бартолди през 1839 г., „Недовършената“ симфония - през 1865 г. и пр.